Кръстопът Българска Божия Църква

Нашата мисия:

Църква „Кръстопът“ съществува, за да помогне на всеки човек да познае Христос, да расте в Христос и да служи на Христос

Седмични събрания:

Неделя – редовно богослужение от 11:00; Сряда – Молитвено събрание от 18:30
Венцислав Стойков

Главен Пастир

Венцислав Стойков

Той твърди: „Харесвам живота си! Не ми омръзва нито у дома, нито на работа, нито сред приятели. Целият ми живот е бил едно лутане – дали ще съм най-добър като съпруг и баща или като изследовател и преподавател, или може би като приятел и пастир.

Михаил Стефанов

Пастир

Михаил Стефанов

Въпреки че по професия е консултант по връзки с обществеността, ако го питате каква е голямата му страст, веднага ще ви отговори: „Тинейджърите“. Именно любовта му към тази иначе не особено обичана (и почти изцяло неразбрана) група човешки същества в комбинация с направо шарения му житейски опит го карат да си мисли, че перфектната работа за него е директор на гимназия.

Послание на седмицата

Страданието на Христос
Много хора срещат огромна трудност да разберат изключителността на страданието на Христос.
Макар разпъването на кръст да е една от най-усъвършенстваните форми на бавна и болезнена екзекуция, съществуват още много варианти на мъчителна смърт. А освен това, разпънати на кръст са били още десетки хиляди хора във времето на Римската империя. В какво тогава се изразява изключителността на страданието на Христос?
Нещо повече, много от загиналите с мъчителна смърт проявяват смайващ героизъм, като отиват смело на смърт, предизвикват мъчителите си и понасят страданията с такава сила и кураж, че удивляват всички присъстващи.
Христос противно на тях изпитва истински ужас от това, което Му предстои. Агонизира в молитва преди да бъде заловен, моли учениците да стоят с Него, изпитва такова противоречие, че потта му се примесва с кървави капки (Лука 22:44). Исус със сигурност иска да избегне кръста, макар предварително да знае, че това е кулминацията на Неговата мисия (Йоан 10:17).
Изглежда кръстът изразява една вътрешно Страдание, което Исус изживява. И това е отвръщането на Отец от Него. Разказът за трите часа, които Христос е разпънат преди да издъхне в евангелията, удивително повтаря Псалом 22 (Синодално издание 21).
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил (Марк 15:34, Матей 27:48, Йоан 19:29).
Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито чуваш стенанията ми.
Аз съм червей, а не човек, укоряван от човеците и презиран от народа
 (Матей 27:39-44, Марк 15:29-32, Лука 23:35-38).
Силата ми изсъхна като чиреп, и езикът ми се прилепна към челюстите, Ти си ме свел в пръстта на смъртта (Йоан 19:28).
Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий (Йоан19:23-24).
Удивителното е, че този псалм е писан стотици години преди събитията около разпването на Христос, но сякаш в тях се изпълняват най-пълно думите на една древна еврейска песен на оплакване от мъчителна житейска ситуация, на тежко несправедливо страдание.
Което ни разкрива две страни на случващото се на кръста. От една страна Христос се идентифицира със страдащия човек. Там на кръста Исус застава на мястото на отхвърления, на безнадеждния, на човекът изправен пред непреодолима и зла сила, изпаднал в ситуация, която мъчително разрушава живота му и му причинява непоносима болка.
Но заедно с това, на кръста Христос е в позицията на Син, загубил любовта на Отец, изоставен от едно взаимоотношение, което винаги е било неразривна основа на идентичността Му.
И ако Христос е натоварен със самотата и ужаса ни, заедно с това е натоварен и с греховете ни. Както и с нашата отделеност от Бога, с вечната самота на човека, който поглеждайки назад към Създателя си, вижда само Отсъствие. И смътно долавя гняв.
Ето това ужасява Христос. Сам като всеки от нас В определени житейски моменти. В безнадеждност, която всеки един ще срещне в живота си. Натоварен с обективна вина и срам, които само социопатите не познават.
Как е възможно да бъде така свързан с нас? Очевидно Той е наш представител в качеството си на човек.
И в същото време, преживяващ отделеност и загуба, която само Той може да изпита в качеството си на Бог от Бога, Син, роден от Отца.
Един безнадеждно съсипан, изоставен и грешен човек.
И в същото време Бог, поел върху Себе Си немислимото.
Затова посланието на Кръста буквално спасява.
Изважда ни от плена на себичността, самооправданието, себецентричния живот. От товара на вината. От болката на самотата и отхвърлянето.
И в същото време ни съединява с Христос, осъзнавайки, че Той се е идентифицирал с нас, заплащайки немислима цена.
Така Кръстът е пресичане на властта на тъмнината в живота ни в корените й. И засяване на нов живот, който ще расте и ще се развива.
Словото на кръста. За едни безумие, за други Божия сила (1 Коринтяни 1:18).
(Момчил Петров)

Последни богослужения

ICON

Дарение

По банков път:

Чрез ePay.bg:

Дарение: BGN




Чрез PayPal:

Heading