И ние сме Негови

“Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.”
(Яков 1:9-11)
Лятото отмина и винаги по това време се замисляме за преходността на сезоните. Нищо не е толкова устойчиво, колкото изглежда. И най-дългата нощ свършва, и най-дългата почивка – също. Този кръговрат не е приложим само към сезоните, времената, а и към нашия живот като цяло. Тук Яков подчертава една от основните истини на християнската вяра – ние сме призовани да уповаваме на Бога и да Му благодарим независимо от нашето положение, защото в Божия план материалното богатство и статус са преходни. Богатият трябва да се смирява и да не забравя, че всяко земно притежание е временно, а бедният да се хвали, когато Бог го въздига, защото истинската стойност не е в земните придобивки, а в духовното въздигане.
Подобно на тревата, която изсъхва под слънчевите лъчи, земните богатства и слава ще изчезнат. Цялото ни материално състояние – не само парите – има тази склонност да е преходно. Истинската стойност е във вярата и верността към Бога. Каквото и да притежаваме в този свят, нашата единствена сигурност е в Него.
Затова нека днес и тази седмица да благодарим на Бога за всичко, което имаме, без да се привързваме към земните блага. Бог ни води през различни сезони в живота ни – понякога сме в изобилие, понякога в нужда, но във всяко състояние сме длъжни да Го почитаме и да Му благодарим, защото единствено Той дава истинското духовно богатство.

(Марти Райчинов)