Божието присъствие

Бях в период на трудни взаимоотношения с Бог. Почти не се молех, не четях Словото, голяма сухота ме беше изпълнила отвътре и макар, че се опитвах да се дисциплинирам и се напъвах по човешки, все едно нещо беше сграбчило волята ми и каквото и да опитвах, нищо не ми се получаваше.

Една сутрин извиках към Бог молейки го да се пресегне към мен и пътя, който аз не можех да извървя, помолих Него да се приближи до мен. Да разпали отново копнежа ми, онази първоначална любов към Него, която ме изгаряше отвътре, когато повярвах, защото сега в сърцето ми се беше настанила голяма мъка и се чувствах отделен от Господа.

Така, през същия този ден помагах на един мой приятел да спечели конкурс във ведомството, в което бях работил доскоро и имах изградени много добри взаимоотношения с хората там. Човекът, който отговаряше за конкурса ми каза: „Оги, няма проблем, пусни ми три оферти и тази на твоя приятел ще спечели“. Без въобще да си давам сметка какво правя, подготвих документите на трите фирми, тази на моя приятел, а другите две на двамата му сина и ги изпратих.       

След известно време ми се обади „моят човек“ и каза: „Оги, накараха ме да обявя поръчката на сайта на ведомството и дойде още една оферта в деловодството, с по добри условия от вашите, май ще изберем нея“. Казах си, е как така? Направо го приех, като личен провал. Питам го: „Можеш ли да ми пратиш тази оферта да я видя?“, а той казва „мога“. Получавам офертата и виждам едно грамотно оформено, напълно професионално подготвено предложение, в което имаше вкаран един транспорт, от който със сигурност щяха да спечелят и това им даваше възможност на останалите позиции обект на конкурса, да пуснат по ниски цени от моите.

Звъннах обратно на човека от ведомството и го попитах: „Може ли да си преправя моята оферта, да вкарам и аз такъв транспорт и това ще ми даде възможност да пусна още по ниски цени на останалите позиции?“. Той провери докъде са стигнали документите и ми каза „може“. Седнах аз, преправих си моята оферта, вече и тя изглеждаше професионално, нали имаше откъде да гледам и му я изпратих.

След малко, както бях потънал в задоволство от добре свършената работа ми звъни един брат от църквата, с който сме си много близки и ме пита „Здрасти, как си, какво става, какво правиш?“. Аз разпалено започвам да му разказвам: „Помагам на един приятел да спечели един конкурс, дойде една оферта с по ниски цени от нашите, но добре, че познавам точния човек, преправих си моята и…“.

В този момент в мен така нахлу онова позабравено присъствие, че ме накара да замлъкна веднага. Присъствие, което няма как да сбъркаш с нечие друго. Присъствие изпълнено със сила, което ти дава знание, все едно отваря очите ти и разбираш, че това, което си виждал е било само едно малко и мъгляво петно, на една много по голяма и кристално ясна картина. От другата страна на телефона чувах отдалечения глас на брата „Какво стана, бе човек, добре ли си? Защо млъкна така?“.

А присъствието на Святия Дух ме подтикна „Давай, доразкажи му какво точно правиш!“. Нямаше нужда да му разказвам нищо повече, защото Бог ме беше изобличил за грях и ми позволи да се докосна до тежестта на последствията от моите действия. Господ ми показа две картини. Едната беше, че карайки човека от ведомството да върши нередни неща го въвличах в грях и всички последствията щяха да бъдат за него. Не говоря за светските последствия, а за духовните, които са много по страшни от тези в света. Въвличайки го в грях давах основание на сатана и на тъмните сили да има власт над него. Той абсолютно чистосърдечно, като на приятел се опитваше да ми помогне да спечелим конкурса, а аз за награда щях да стоваря всичко това на главата му.

Въпреки цялата тежест, която изпитвах не усетих обвинение от Святия Дух. Показа ми, че знае, че въобще не осъзнавах какво правя, но искаше да разбера, че независимо от това, всяко мое действие си има отражение в духовния свят и трябва много да внимавам какво и как върша. Когато не се допитвам до Него, когато не търся мъдростта, водителството и Неговата закрила, Той няма как да направи нещо против моята воля.

След това Бог ми показа и втората картина казвайки ми: „А, не допусна ли, че може да е моя волята да спечели този човек с най-ниската оферта? Може да Съм отговорил на негова молитва, може детето му да е болно и да му трябват тези пари! Не се ли замисли, че вършейки нещата по този нечестен начин, макар и неосъзнато, се превръщаш в богоборец?“.

Бях съкрушен, това с детето прониза и без това кървящото ми сърце. Плачех, покайвах се, до сега не знаех, че съм способен на такова дълбоко покаяние, молех Господ да ми прости и да ми помогне да оправя цялата тази каша, която бях забъркал. Така, както се молех неиздържайки вече под тежестта на всичко това, до което Господ ми позволи да се докосна, изведнъж цялата тази тежест се вдигна от мен и на нейно място в сърцето ми нахлу мирът. Мирът с образа на моя Господ на кръста, който ми припомни, че вече е платил цената не само за този, но за всички мои грехове. Даде ми да разбера, че освен промяната, която започва сега в мен, това също е и отговор на молитвата ми за възстановяването на нашите взаимоотношения. Такава любов ме беше изпълнила отвътре, толкова Му бях благодарен, че ми е трудно да го опиша с думи.

Вдигнах телефона и веднага се обадих на човека от ведомството казвайки му, че чак сега осъзнавам, че го карам да върши нередни неща. Помолих го да ми прости и да остави нещата в първоначалния им вариант, да не подменя нищо и да спечели този, който си е пуснал най-ниската цена. Обясних и на моя приятел защо няма да спечели конкурса, той също ми е брат в Господа и ме разбра веднага.

Вече имах пълен мир и ясното осъзнаване, че съм разбрал грешката си и съм постъпил по правилния начин, за да прекратя последствията от действията си. Мислех, че толкова ми стигаше за този ден, защото бях изчерпан от всичко това, което преживях, но бях доволен и знаех, че Господ ще се погрижи за всичко останало. Но Той не беше приключил още с мен. За потвърждение, че съм постъпил правилно в следващите два часа правеше чудо след чудо.

Първо дойде послание от човека от ведомството: „Нищо неправилно няма да правим, спокойно. Оказа се, че тази новата оферта е без товарене, така че ще ги отстраним по правилата“. На по късен етап отпадна и необходимостта от такава услуга за ведомството и конкурсът беше прекратен без избор на изпълнител. Вярвам, че по този начин Бог се погрижи да не бъдат разглеждани официално моите три предварително нагласени оферти коя да спечели.

Малко, след като бях говорил с човека от ведомството ми звънна телефона и се опулих, като видях кой ме търси. Беше бившият ми партньор, с който се бях раздел преди седем години и като отмъщение се беше погрижил да не ми остане нито един клиент. Макар и да не се бяхме чували отдавна, знаех за какво ме търси. Бях кандидатствал за работа в една институция, където той имаше огромно влияние и нищо не става без негово съгласие. Предполагах, че информацията ще стигне до него, но тогава, когато кандидатствах подходих с вяра, че ако Бог отвори някъде врата, никой не може да я затвори. Вдигнах телефона и го поздравих, а той ми каза: „Разбрах, че си кандидатствал на едно място за работа, искам да знаеш, че нямам нищо против и съм дал съгласието си“.

Накрая ми звънна и директорът на въпросната институция, за да ми каже да си пускам документите да ме назначават на работа.

Толкова силно бях изпълнен с Божието присъствие, че почти можех да видя как ми се усмихва. Такъв е нашия любящ Баща! От нас иска само да стоим близо до Него, за да може да се грижи за нас.

Бъдете благословени!

06.04.2023г.

Автор: Огнян Боржуков